С акрилни бои на любимия ми квадратен формат.
Завеса от филцови цветя и топчета върху балконската стена.
сряда, 27 май 2009 г.
четвъртък, 21 май 2009 г.
"Дай на един мъж всичко...
... без да му искаш нищо и го остави да се чуди какво му се случва." Това ми беше казала преди години бивша моя колежка, която беше с мъжа си от 12 години и която приемах за гуру по онова време. Тя беше вълнуваща, привлекателна, зряла и успяла жена - поне за тогавашните ми разбирания...
Това обобщение ми се стори драматично и вълнуващо и допадна на философията ми за нещата. Първите няколко мъже, към които се отнесох по този начин, не се вписаха в тази концепция:) То това й е хубавото - веднага става ясно дали съответният човек има потенциала да се възползва от този начин на мислене и да ти отвърне със същото или само да злоупотребява/ да се страхува от тази отвореност. Обаче, когато тази концепция започна да бъде оценявана от този, който трябва, започна да става много хубаво. Много сладко. Много дълбоко...
Напоследък се случи така, че беше поставено на изпитание това мое разбиране за нещата - винаги е изпитание, когато времето на любимия човек се бори между работата, личните дела и любовта. Отначало се почувствах пренебрегната и се изненадах от усещането вътре в себе си, но слава Богу въздушната част от моята природа взе надмощие и мозъка ми се пренастрои на вълната на разбирането и недраматизирането. Всъщност твърде добре знам, че това е временно положение, случвало се е и преди, и знам, че всеки би оценил спокойствие, което има около себе си в напрегнати моменти. Механизмът на независимост, който съм си изградила през годините, се задейства - концентрирах се в собствени неща, опитах се да не обвързвам емоциите си непременно с емоциите на мъжа в този момент. Натискът и мрънкането не са помогнали на никоя жена - поне не трайно. Всеки натиск предизвиква отдръпване - в това съм сигурна. Независимата жена е далеч по-вълнуваща, отколкото тази, която все иска нещо и излъчва недоволство. Та не искам да се променям и да си създавам фиксирани очаквания. Дългата връзка не прави другия роб на твоите желания. Благодарността, че си разбрал другия е нещо много голямо, което се оценява и се връща към теб многократно в по-добрите времена. Това се отнася предимно за отношението на жената към мъжа, но като се замисля понякога се случва и обратното, така че...
Това е моята философия. Знам, че може би е спорна, може би работи с твърде малко типове мъже и има много ако и т.н. Но аз я намирам за вълнуваща и въздушна - двете неща в живота, които ценя най-много...
Това обобщение ми се стори драматично и вълнуващо и допадна на философията ми за нещата. Първите няколко мъже, към които се отнесох по този начин, не се вписаха в тази концепция:) То това й е хубавото - веднага става ясно дали съответният човек има потенциала да се възползва от този начин на мислене и да ти отвърне със същото или само да злоупотребява/ да се страхува от тази отвореност. Обаче, когато тази концепция започна да бъде оценявана от този, който трябва, започна да става много хубаво. Много сладко. Много дълбоко...
Напоследък се случи така, че беше поставено на изпитание това мое разбиране за нещата - винаги е изпитание, когато времето на любимия човек се бори между работата, личните дела и любовта. Отначало се почувствах пренебрегната и се изненадах от усещането вътре в себе си, но слава Богу въздушната част от моята природа взе надмощие и мозъка ми се пренастрои на вълната на разбирането и недраматизирането. Всъщност твърде добре знам, че това е временно положение, случвало се е и преди, и знам, че всеки би оценил спокойствие, което има около себе си в напрегнати моменти. Механизмът на независимост, който съм си изградила през годините, се задейства - концентрирах се в собствени неща, опитах се да не обвързвам емоциите си непременно с емоциите на мъжа в този момент. Натискът и мрънкането не са помогнали на никоя жена - поне не трайно. Всеки натиск предизвиква отдръпване - в това съм сигурна. Независимата жена е далеч по-вълнуваща, отколкото тази, която все иска нещо и излъчва недоволство. Та не искам да се променям и да си създавам фиксирани очаквания. Дългата връзка не прави другия роб на твоите желания. Благодарността, че си разбрал другия е нещо много голямо, което се оценява и се връща към теб многократно в по-добрите времена. Това се отнася предимно за отношението на жената към мъжа, но като се замисля понякога се случва и обратното, така че...
Това е моята философия. Знам, че може би е спорна, може би работи с твърде малко типове мъже и има много ако и т.н. Но аз я намирам за вълнуваща и въздушна - двете неща в живота, които ценя най-много...
вторник, 19 май 2009 г.
Треска за рисуване !?@#!?&
Боядисването и рисуването върху дърво ми носят страхотна тръпка - работата с ръце, измислянето на дизайна, изпробването на различни цветове, появата на фигурките изпод пръстите, търпението върху всеки детайл... Така бавно бавно се родиха първите 2 предмета (ракла-сандък и поднос), снимките на които даже участват в годишната изложба към читалището, където ходя на уроци по рисуване:) Очаквайте скоро и още.
понеделник, 11 май 2009 г.
WTF?!
Преди около седмица получих изненадващ коментар през Facebook от най-голямата ми тръпка от студентските години, който гласеше, че съм много специална многоточие и че той винаги многоточие. С него за последно сме комуникирали преди 7 години по е-мейл, а самата тръпка - макар и взаимна по някакъв начин, така и остана нереализирана в крайна сметка - беше преди 9-10-11 години. Знам, че живее в Ню Йорк и има собствен бизнес там, а от Facebook видях снимки на малкия му син и на жена му. И изненадата ми, че си позволява емоционалност след толкова години, ей така от нищото, беше неописуема.
Отговорих му кратко и приятелски, малко шеговито, питах го как е живота му след толкова време. А той изригна с огромно съобщение: незнаел как да започне многоточие, предполагал не от там, където сме свършили многоточие, дори не си спомнял къде е било това, а аз дали съм си спомняла кога сме се видели за последно? предполагал на някои от всичките безсмислени изпити многоточие, добре, че са били те, за да многоточие. Следва много fancy описание на Ню Йорк, но не и на неговия живот там, споменава само за болни амбиции. И после "How about a date? where...when? soon.. never...to be continued...."!!! Ето че и мъжете могат да бъдат drama queen...
WTF?!?
Как да отговоря на подобно включване буквално от отвъдното? Виждам в това носталгия и разбира се се лаская, че ме е смятал за по-важна, отколкото е показвал. Но дори и да е така, дори и да е готино да получаваш такива признания, в момента в тази реалност мога само да го обърна на приятелски майтап. Няма повече драма. Игрите на драма и подхвърлените думи бяха много вълнуващи за мен в онзи период, но сега търся друг смисъл в комуникацията. Да си призная, тогава го асоциирах с Мики Рурк от "Девет седмици и половина" и ми отне няколко години да го опозная такъв, какъвто е. И не че не беше интересен, просто някак прекалено изморително беше да се преследва такъв нелогичен и краен човек, който накрая даже взе да ми се струва и обикновен. Как точно се е преструвал тогава? Мога да го питам и сигурно с удоволствие ще ми разкаже, но не съм сигурна, че искам да знам. Каквото е можело да се случи, но не се е случило, е добре да си остане в миналото. Всичко друго е мелодрама.
Отговорих му кратко и приятелски, малко шеговито, питах го как е живота му след толкова време. А той изригна с огромно съобщение: незнаел как да започне многоточие, предполагал не от там, където сме свършили многоточие, дори не си спомнял къде е било това, а аз дали съм си спомняла кога сме се видели за последно? предполагал на някои от всичките безсмислени изпити многоточие, добре, че са били те, за да многоточие. Следва много fancy описание на Ню Йорк, но не и на неговия живот там, споменава само за болни амбиции. И после "How about a date? where...when? soon.. never...to be continued...."!!! Ето че и мъжете могат да бъдат drama queen...
WTF?!?
Как да отговоря на подобно включване буквално от отвъдното? Виждам в това носталгия и разбира се се лаская, че ме е смятал за по-важна, отколкото е показвал. Но дори и да е така, дори и да е готино да получаваш такива признания, в момента в тази реалност мога само да го обърна на приятелски майтап. Няма повече драма. Игрите на драма и подхвърлените думи бяха много вълнуващи за мен в онзи период, но сега търся друг смисъл в комуникацията. Да си призная, тогава го асоциирах с Мики Рурк от "Девет седмици и половина" и ми отне няколко години да го опозная такъв, какъвто е. И не че не беше интересен, просто някак прекалено изморително беше да се преследва такъв нелогичен и краен човек, който накрая даже взе да ми се струва и обикновен. Как точно се е преструвал тогава? Мога да го питам и сигурно с удоволствие ще ми разкаже, но не съм сигурна, че искам да знам. Каквото е можело да се случи, но не се е случило, е добре да си остане в миналото. Всичко друго е мелодрама.
петък, 8 май 2009 г.
За експериментирането, търпението и вярването
"Сега зная, разбирам, че в нашата работа - все едно дали играем на сцената, или пишем - главното не е славата, нито блясъкът..., а умението да търпиш. Умей да носиш кръста си и вярвай" - Нина, ""Чайка", Чехов
Тази мисъл , макар и по чеховски мелодраматична, много ми допада в същността си... търпението (не примирението), когато преследваш нещо мечтано, е добродетел, на която в наше време може би не се отдава достатъчно значение, но според мен има огромно...
(Да си призная не бих прочела Чехов по собствена инициатива, но понеже с театралната група репетираме откъс от "Чайка" в момента, тази мисъл привлече вниманието ми. Слава Богу, не играя трагичния образ на Нина, а шумната и шармантна застаряваща театрална примадона Аркадина - тя ми допада, признавам:))
...Имам периоди, в които интензивно изживявам чувства и мисли, но те остават някак навътре в мен и не намирам форма да ги изразя с думи. Май пак това се случи напоследък при мен. Понякога е трудно да се споделя процеса на нещо, което се случва и развива, на човек му се иска да сподели резултата, да каже това и това стана, това и това изживях и мислих и то стана. А сега - опити, наблюдения, планове и ... вяра. Трудно се споделят тези неща някак си...
Накратко - продължавам да не работя, правя нещата, които харесвам и търся възможности. Трудя се по доста часове на ден с голямо желание, но не срещу заплата, а като инвестиция в себе си:) В мир съм със себе си. Има възможности на хоризонта, но не смея да се зарадвам, защото напоследък доста неща са по-различни от това, с което съм свикнала и не зная това за добро ли е или не ... Но експериментатора в мен е въодушевен. Както писах в поста "Как се случват нещата, които искаш?"... това съм аз - един търпелив експериментатор, който вярва на интуицията си.
Тази мисъл , макар и по чеховски мелодраматична, много ми допада в същността си... търпението (не примирението), когато преследваш нещо мечтано, е добродетел, на която в наше време може би не се отдава достатъчно значение, но според мен има огромно...
(Да си призная не бих прочела Чехов по собствена инициатива, но понеже с театралната група репетираме откъс от "Чайка" в момента, тази мисъл привлече вниманието ми. Слава Богу, не играя трагичния образ на Нина, а шумната и шармантна застаряваща театрална примадона Аркадина - тя ми допада, признавам:))
...Имам периоди, в които интензивно изживявам чувства и мисли, но те остават някак навътре в мен и не намирам форма да ги изразя с думи. Май пак това се случи напоследък при мен. Понякога е трудно да се споделя процеса на нещо, което се случва и развива, на човек му се иска да сподели резултата, да каже това и това стана, това и това изживях и мислих и то стана. А сега - опити, наблюдения, планове и ... вяра. Трудно се споделят тези неща някак си...
Накратко - продължавам да не работя, правя нещата, които харесвам и търся възможности. Трудя се по доста часове на ден с голямо желание, но не срещу заплата, а като инвестиция в себе си:) В мир съм със себе си. Има възможности на хоризонта, но не смея да се зарадвам, защото напоследък доста неща са по-различни от това, с което съм свикнала и не зная това за добро ли е или не ... Но експериментатора в мен е въодушевен. Както писах в поста "Как се случват нещата, които искаш?"... това съм аз - един търпелив експериментатор, който вярва на интуицията си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
