неделя, 6 май 2012 г.

Най-забележителното през април беше...

... посещението ми на панаира i Saloni в Милано - най-значимият панаир в света на мебелния дизайн. Голямото вълнение и вдъхновяване се разбира от само себе си, а в другия ми блог http://linawings.wordpress.com/ съм написала пост за нещата, които ми се сториха най-оригинални.

... завръщане към корените на креативността, пречупване на рутината.

събота, 5 май 2012 г.

Re: "За кого са книгите" - при Вила Вилекула

Све от Вила Вилекула ме предизвика с интересната тема за четенето, тъй като с нея споделяме тази обща страст. Све е по-романтична, по-бавна към книгите, както и разказва в поста си: "Книгата е хубаво да се подбира внимателно като приятелите и да й се отделя нужното внимание". Иска ми се да можех да кажа, че и при мен е така, но всеки според природата си...

Открай време книгита за мен са начин за бягство от по-малко цветната реалност в света на дълбоките емоции, пречупване на действителността към мечтите, позволение за мечтане, сравняване на модели, стимул на въображението... От тях съм си правила извод за "правилните" житейски позиции, за смисъла на нещата, които правим и чувстваме, надъхвала съм се за "подвизи". И тъй като изпитвам любопитство да общувам с най-разнообразни хора, така подбирам и книгите. Може би съм загубила стотици ценни часове и с хората, и с книгите, попадайки на разочароващо общуване, но и съм откривала съкровища ей-така - водейки се от непредпазливост и спонтанност. Може би съм пропуснала ценни книги/ хора, които бих открила, ако някой ме беше насочил. Но такава е природата ми - обичам да опитвам.

Така че ако попадна на истински впечатляваща книга, я изгълтвам с колкото мога по-голяма скорост, оставям емоцията да ме завладее и не мога да си давам почивки. Затова обикновено от първия прочит ми остава водовъртеж от емоции и ако книгата наистина ме е докоснала, я препрочитам по няколко пъти, докато науча наизуст отделни фрази и ситуации. Отскоро развих обич към биографиите и открих, че се замислям много повече, не подхождам емоционално, а аналитично и тогава от само себе си чета бавно, пестеливо. Попадам в света на героя и не ми се иска да свършва. Може би ми се иска тутакси да превърна своя свят в неговия...

Дълги години четях за себе си, но през последните няколко години се появяват хора, с които от само себе си започваме да обсъждаме книги. Да обменяме. А една приятелка ме насърчи да подчертавам и да разменям книги с подчертавания и бележки (постът ми http://www.dayseasons.blogspot.com/2010/05/blog-post.html е вдъхновен от това).

Така че, мила Све, мисля, че книгите определно са за всеки - според характера му му дават това, което търси.