Затова обичам да се обръщам назад и да виждам, че наистина за една година нещата могат да се променят неочаквано. И почти винаги в желана посока.
Рискувах и напуснах неприятна работа, за да потърся себе си. Успях да приема, че може да не съм одобрявана и въпреки това методично да продължа напред и да налагам своето разбиране. Прекарах 3 месеца в пробване на неща, творене, коване на планове, надежди, страхове, опит за спокойствие и ... малко самота. Накрая с повечко късмет попаднах на креативно място - мое поле на действие. Повярвах си. Снимах се в късометражен филм. Бях двете лица на жената в "Любовникът" по Пинтер. Започнах малка собствена работилница за изработване на красиви неща. Получих пътуване-изненада за рождения си ден. Със затворени очи ме откараха на летището и тогава разбрах, че пътуването-изненада е до Барселона. Прекарах 10 дни на село и влизах в дворовете на хората, за да разговарям с тях и да ги снимам. Получих награда за фотоесето. Снимах фотосесии, идеите за които отлежаваха от около 1 година. Снимах приятели. Снимах подготовката на една от най-близките ми приятелки за сватбата й. Задълбочих някои приятелства, преоткрих радостта от спонтанното емоционално общуване. Станах по-лека като че ли. Направих уеб сайт. Започнах да се грижа за дете...
Иска ми се да вярвам, че отворих сърцето си по-нашироко и позволих вътре да влязат хората. И лекотата.
Иска ми се да вярвам, че имам сили да променям навиците си.
Иска ми се да вярвам, че мога повече да се наслаждавам на това, което се случва всеки ден, вместо да се напрягам, че нещо не се случва.
Ден след ден, като невидимо семенце, нещо хубаво се трупа и един ден разцъфтява в пищно цвете.
