Открития по време на едно пътуване

Миналата година бяхме на сватбата на близки приятели италианци в Южна Италия и прекарахме незабравимо. Всичките ми сетива тогава бяха зашеметени от естетичната среда, в който живеят италианците - цветята, къщите им, храната. И разбира се големите семейни събирания, обедите и вечерите, веселата атмосфера. Когато се върнах, известно време БГ средата ми се струваше крайно неприветлива, но в крайна сметка човек не може да се чувства така за дълго и се опитва да си създаде собствена среда, в която да му е красиво. (btw гледайте "Под слънцето на Тоскана" - зарежда на max с италианско настроение).

Тази година отидохме пак да ги видим. Този път беше по-релаксиращо, по-ежедневно - все едно си отиваш във втори дом, където познаваш всички и се чувстваш свойски. Интересно ми беше да наблюдавам хората по-задълбочено и да разбера начина им на живот. Италианците (поне тези, които познавам) са доста открити и с охота те въвеждат в собствената си среда - в нашия случай до такава степен, че буквално знаехме историите на всички около нас от семейството и приятелския им кръг. И въпреки че като страничен наблюдател животът на много от тях ми изглеждаше красив, пак се оказа, че човешкото щастие е относително понятие.

Едно момче (хм, момче - беше на 39 години, но изглеждаше толкова младежки и добре поддържан както само италианските мъже го могат) имаше много красива лятна къща буквално на плажа, която обаче няма време да посещава и единствено възрастния му баща я поддържа от време на време. Нямаше семейство. А колко хора въздишаха по тази къща - изглеждаше сякаш извадена от списанията за средиземноморски интериор, които толкова обичам. Майката на нашия приятел прекарва летата си в чудесна малка вила в една вилна зона на морето, но въпреки многото гости, се чувства самотна. Описаните места ми се сториха идилични и си ги представих като сцени от един интересен и красив живот. За такива места копнее не една жена... Но явно трябва да си копнял за нещо силно, за да го оцениш. А когато винаги си го имал, си склонен да го приемаш за даденост... и пак нещо липсва. За пореден път се убедих, че щастието идва отвътре и е състояние на духа... И житейският баланс е най-ценното, което човек може да постигне - да е щастлив тук и сега и да се радва на всичко, което животът му предоставя... Колко банално и познато звучи на думи и колко хубаво и естествено е, когато човек всъщност го прави...

Близък приятел на нашия човек (и той момче на 42 години) е най-добрия импровизатор в тяхната компания и още прекарва времето си в преследване на жени в нощни приключения и каране на мотори. Той е най-добрият сред тях и обект на тяхното възхищение, но... миналата година са му открили тумор в мозъка и всички знаят, че му остава още 2 месеца живот... Но в компанията се шегуват с това!!! Казват, че е правил толкова щуротии в живота си и ето най-накрая се е увредил.

Чичо, който колекционира забавни секс играчки и си прави мръсни шеги постоянно и с всички - притежател е на пърдяща възглавница с дистанционно и я поставя около някой при всеки удобен момент и я стартира. Ефектът е поразителен, особено когато не си запознат с механизма в началото. Притежава и комплект барабани, на които се упражнява по всеки ден. Живее с жена, която се грижи за него, но той не излиза с нея навън и продължава да й изневерява. Братовчедът на нашия човек разказа как пред очите му чичото свалил една омъжена жена, докато пътували заедно във влака... Историите се разказват на всеослушание, пред всички членове на семейството.

За мен подобни семейни отношения са напълно непознати - донякъде очарователни, донякъде натоварващи. Нашите приятели, които са се върнали в Италия след няколко години живот навън, също имат смесени чувства. Но предполагам, че подобни отношения изграждат едни по-стабилни и отворени хора. Не мога да кажа дали този семеен феномен е добър или не при съвременния начин на живот. Самата аз имам по-скоро негативен опит с моите роднини. Така че предполагам, че зависи:-) Но все пак имаше нещо чаровно в тази атмосфера.

Най-щастлива съм от факта, че както изглежда, ще продължаваме да ходим при тях и да взимаме по малко Italian taste of life година след година... Да, БГ не ми действа вдъхновяващо и имам нужда от редовни дози екзотика и красота, но това е моя избор, така че няма да коментирам повече темата:-)

My private paradise

Тема "Макове" - продължение

Този сандък вече се намира в Южна Италия в дома на нашите приятели Марчело и Ана. Тя каза, че го нарочва за бъдещата детска стая. Успех! (дано да е момиче, че с това червено...)

За първи път опитах тапициране с плат отвътре. Трудно е, но резултата е сладък. Само дето го завършвах до 5 часа сутринта преди деня на пътуването. Добре, че не аз шофирах (шофьора си легна в 6:-)

Още по темата сандък:

Получих втората си истинска поръчка за рисуван сандък, този път за 9 годишно момиченце със собствена стая! Ммм...

За рождения ми ден ми подариха огромен сандък, свит от едно военно подделение, съдържал някога РВГ (според етикета датира от 1973 г.), пълен със ... сено от Алпите. Сеното не знам какво да го правя, но на сандъка му намерих приложение - върху него наредих цветя на балкона. Но май ще го пребоядисам...

Тема "Макове" (1)

Малка метална плочка, която има дупчици за закачане на стена. Акрилни бои. Разбира се отиде за подарък:-)