Кризите във взаимоотношенията на работното ми място продължиха и миналата седмица. Продължих и да си задавам въпроси покрай това. Най-вече ми е чудно, че се стигна до толкова тежки лични и емоционални реакции към мен. Чудя са коя част в мен предизвиква съдбата да попадам в работата си на определен тип хора, които предизвикват у мен отбранителна позиция и защитна реакция на надменност, вътрешно презрение към тях и затваряне в себе си - една никак непечеливша комбинация... Вярвам в поуката от филма "Най-добрият човек, който познавам" с Невена Коканова, че душата на човек е като книга и зависи ти на коя страница ще я отвориш. В нея има и черно, и бяло... Затова не вярвам на хора, които отварят моята на лошата страница... и в личния, и в професионалния живот. А толкова ми се иска на работното си място да съм заобиколена от хора с easy отношение към живота, с широта на погледа и добронамереност. Не държа непременно да споделят моите разбирания за живота, но когато нещата се случват easy и има отворено отношение, другите различия не са толкова съществени.
Конфликтите генерират енергия и те зареждат с решителност да тръгнеш в желана от теб посока с по-бързи крачки.
Коледно ми е вече! Сърбят ме ръцете пред 12те дни почивка.
понеделник, 22 декември 2008 г.
петък, 5 декември 2008 г.
Re: колко е важно да си груб
Предполагам, че предният пост беше почти нечетим, предвид на емоцията, с която го писах:))))) Така че реших да завърша темата като споделя заключенията, до които стигнах от дистанцията на времето след като не веднъж анализирах ситуацията, в която аз явно имам някакъв дефицит спрямо мнозинството.
Може би е важно да си защитаваш правата и да умееш да искаш. Може би е важно да умееш да превключиш от добрия тон на тон, който показва, че с теб не могат да се шегуват. Единствената разлика е в кои ситуации намираш за нужно да се защитиш като извадиш големите претенции и грубостта. Винаги съм била почитател на easy подхода, на търсенето на варианти към човека отсреща, на вяра, че нещата завършват добре, дори и това да отнеме време. Явно в критични ситуации реакциите на всеки разкриват в много по-голяма степен на какви ценности е базирал живота си. Може би било добре, но не мога да съм различна. И не бих казала, че в живота си съм имала ситуации, в които съм се чувствала прецакана или правена на глупачка... Никой не може да те направи на глупав, ако ти не му позволиш... Истината е че повечето хора нямат желание да се променят, да видят различна гледна точка и затова и няма смисъл да влагам много емоции в подобна ситуация и кауза. Аз на който трябва съм се доказала (най-вече на себе си). Изпадането в истерии, негативизмът и търсенето под вола теле не са ми присъщи, това няма и да се промени за в бъдеще. Survivor-те сигурно оцеляват и ще оцеляват по-добре от мен, но пък аз живея в топлота, обич и вяра и страхът, че мога да бъда прецакана и че не мога да имам доверие на никого, не съществува, защото имам вяра в подхода си, когато касае моето лично добруване. С това мисля, че баланса кой какво дал и какво взел е приключен.
Може би е важно да си защитаваш правата и да умееш да искаш. Може би е важно да умееш да превключиш от добрия тон на тон, който показва, че с теб не могат да се шегуват. Единствената разлика е в кои ситуации намираш за нужно да се защитиш като извадиш големите претенции и грубостта. Винаги съм била почитател на easy подхода, на търсенето на варианти към човека отсреща, на вяра, че нещата завършват добре, дори и това да отнеме време. Явно в критични ситуации реакциите на всеки разкриват в много по-голяма степен на какви ценности е базирал живота си. Може би било добре, но не мога да съм различна. И не бих казала, че в живота си съм имала ситуации, в които съм се чувствала прецакана или правена на глупачка... Никой не може да те направи на глупав, ако ти не му позволиш... Истината е че повечето хора нямат желание да се променят, да видят различна гледна точка и затова и няма смисъл да влагам много емоции в подобна ситуация и кауза. Аз на който трябва съм се доказала (най-вече на себе си). Изпадането в истерии, негативизмът и търсенето под вола теле не са ми присъщи, това няма и да се промени за в бъдеще. Survivor-те сигурно оцеляват и ще оцеляват по-добре от мен, но пък аз живея в топлота, обич и вяра и страхът, че мога да бъда прецакана и че не мога да имам доверие на никого, не съществува, защото имам вяра в подхода си, когато касае моето лично добруване. С това мисля, че баланса кой какво дал и какво взел е приключен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
